Госпожо Председател, скъпи Приятели,
От името на ПиЕсАй /Международната федерация на обществените услуги/ и ЕПСУ /Европейски съюз на обществените услуги/ и техните генерални секретари съответно Роза Паванелли и Ян Уилем Гудриаан, ви отправям нашите сърдечни поздравления и най-добри пожелания за успешен конгрес и бъдеща работа.
Международните синдикални организации ПиЕсАй и ЕПСУ, в които членува и вашият съюз, представляват около 20 милиона члена по целия свят, а само в Евопа – осем милиона. Много важен сегмент от членовете са работещите във водоснабдяването и канализацията в обществени и частни компании, някои от които са големи транснационални компании. ПиЕсАй и ЕПСУ считат водата за топ-приоритетна област на работа и през последната година водиха интензивна кампания за универсален достъп до питейна вода и признаването на водата и канализацията за човешко право.
През юли 2010 Обединените нации приеха резолюция обявяваща достъпа до чиста вода и канализация за основно човешко право и подчертаваща важността на универсалния достъп. Въпреки чудесната инициатива на ООН, все още има 2,4 милиарда души по света, на които липсва достъп до питейна вода и канализация. Това остава една от целите на развитието през хилядолетието, която не е постигната.
Стартирайки от Резолюцията на ООН, през април 2012 ЕПСУ проведе първата Инициатива на Европейските граждани /European Citizens Initiative (ECI)/ наречена Право на вода /Right2Water/, която допринесе за признаването на водата и канализацията за Човешко право на Европейско ниво. Организаторите на кампанията, т.е. ЕПСУ, който по-късно бе подкрепен от различни НПО, имаше една година срок за събирането на един милион подписа, за да бъде в състояние на придвижи исканията им до Европейската комисия. Инициативата на Европейските граждани приоваваше Европейския съюз да осигури универсален достъп до вода и канализация и да защити общественото водоснабдяване от либерализация. Пан-Европейската петиция осигури не само исканите един милион подписа, тъй като бяха събрани почти 1,9 милиона подписа в рамките на една година.
Европейският парламент утвърди доклада през септември тази година, като поиска Комисията да представи законодателни предложения, които биха признали универсалния достъп и човешкото право на вода и да изключи водата и канализацията от правилата на вътрешния пазар и бъдещите търговски споразумения, като TTIP и TiSA. Докладът беше критичен спрямо ролята на Комисията за налагането на приватизацията на водните услуги. Това е първият Европейски парламентарен доклад, който привлича вниманието върху важността на публично-публичните партньорства и очертава отново общинската собственост на водните компании.
Комисията е длъжна да отговори, като предприеме конкретни действия по законовото включване на исканията за Право на вода /Right2Water/ в Европейския съюз.
Ян Уилем Гудриаан, Генерален секретар на ЕПСУ и Вицепрезидент на Европейската гражданска инициатива, приветства реакцията на Европарламента и обяви, че „Европейската гражданска инициатива Право на вода ще продължи да работи, докато Европейският съюз признае водата и канализацията за човешко право /по официален път/”. Също така той каза, че синдикатите много внимават и ги касаят преговорите за международни търговски споразумения, изготвени в дълбока секретност, между ЕС – САЩ и ЕС – Канада.
Международните търговски споразумения договаряни със САЩ : Споразумение за търговия в услугите /Trade In Services Agreement (TISA)/, Споразумението за транс-тихоокеанско партньорство /Trans-Pacific Partnership Agreement (TPPA)/ или Трансатлантическо партньорство в търговията и инвестициите /the Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP)/ и Споразумение за икономическо и търговско разбирателство /the Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA)/ договаряно между ЕС и Канада са насочени да направят по-лесно за корпорациите да оперират и печелят безнаказано отвъд границите. Те ще регулират международните дейности за широк кръг от услуги като финанси, телекомуникации, транспорт, както и местни комунални услуги като водата. Тези глобални търговски споразумения се очаква да улеснят приватизацията на обществените услуги в страни по целия свят и да улеснят регулациите в други сектори. Раздел 4 на Споразумението СЕТА – Споразумение за икономическо и търговско разбирателство /страници 158-161/ предвижда защита на инвестициите за чуждестранни инвеститори и позволява на чуждестранни корпорации да дават под съд държави пред арбитражни съдилища. Това разрешение съществува само еднопосочно – държавите не могат да съдят компаниите в тези инвеститор-държава арбитражи. Против тази система от паралелно правосъдие категорично се обявяват синдикатите.
ПиЕсАй изготви специален доклад озаглавен “TISA срещу Обществените услуги ”, който показва, че Споразумение за търговия в услугите /Trade In Services Agreement (TISA)/ се стреми да позволи на мултинационални корпорации непрекъснато да приватизират жизненоважни обществени услуги, без да подобряват качеството или услугите. Както каза Ноам Чомски „главната тенденция е към трансфер на мощ към частните компании и далеч от обществената сфера. Това се случва в различните страни в различна степен, това се случва в международен план и е на път да стане много вредно за ценности … като демокрацията.”
Изследвания показват, че 30-годишният експеримент с приватизация на водните услуги напълно се провали. Максимализация на печалбата, конкуренция, частен капитал и частна иновация не са средствата да се осигури универсален достъп. Очароването с частния мениджмънт и концесионните договори облагодетелства главно акционерите, а не хората, които се нуждаят от чиста вода.
По време на Световния воден форум на 12 април 2015 в Южна Корея, Транснационалният институт заедно с четири организации, в т.ч. ЕПСУ, осъществи ново изследване за нарастващата вълна от градове по света, които са възстановили обществения контрол на преди това приватизирани служби по водоснабдяване и канализация, чрез един процес наречен „ремюнисипализация”.
Докладът разкрива, че през последните 15 години са извършени 235 случая на водна „ремюнисипализация” в 37 страни, която засяга над 100 милиона души. Още повече, че примерите на „ремюнисипализация” се увеличават драматично, като се удвояват за периода 2010-2015 в сравнение с периода 2000-2010. През март 2015 Джакарта реши да анулира договорите за приватизирана вода, като цитира нарушение на човешкото право на вода на 9,9 милиона души. Това е най-голямата „ремюнисипализация”в света.
Случаите са напоследък концентрирани в страни с високи доходи, със 184 „ремюнисипализации” спрямо 51 в страни с ниски и средни доходи. Болшинството се намира в две страни : Франция /94/ , седалище на две от световните частни водни компании, Сюез и Веолиа, и САЩ /58/.
Докладът показва, че приватизацията на водата, която трудно бе въведена през последните години, нарастващо се отхвърля от градовете по света след години на пропаднали обещания, бедни услуги и високи цени. Определено очевидно е, че ремюнисипализацията води до незабавно спадане на разходите, операционна ефективност, нарастващи инвестиции, по-високи нива на прозрачност и финансова отчетност.
ЕПСУ и ПиЕсАй, заедно с техните членове по света, остро се съпротивляват на приватизационни планове. Дори днес, в Брюксел, ЕПСУ провежда конференция по ремюнисипализация за своите членове в Европа, като се фокусира върху обществените комунални услуги, включително водата. За да имат силен ефект такива дейности и да влияят на политиките на местно и европейско ниво, ние се нуждаем от много повече шампиони и адвокати на местно и национално нива. Силни синдикати, като вас самите, са призовани да работят заедно за създаване на политически натиск за борба със собствения интерес на приватизаторите и преодоляването на предсказуемата опозиция на богати и влиятелни мултинационални корпорации.
ПиЕсАй и ЕПСУ винаги са били готови да подкрепят вашата работа по защита правата на вашите членове и на обществените водни услуги в България и ще продължат в този дух и в бъдеще.
Поздравления и успех на вашия Конгрес и цялата ви бъдеща дейност.
Със солидарност,
Марина Иримие,
Секретар за Юго-Източна Европа на ПиЕсАй/ЕПСУ